Играта е свързана с наблюдателност. Целта е да се отговори на въпрос за група от 12 движещи се обекта. Обектите са триъгълник, кръг и квадрат. Всеки предмет е оцветен с различен цвят. Цветовете са зелен, червен, син, оранжев, черен и сив. Въпросите са "колко са ...?" и следва описание свързано с формата или цветовете. Броя, посоката на движение, цветовете и въпроса са случайни. Времето за отговор е ограничено.

Играта е гимнастика за ума и с времето скоростта за верен отговор се повишава. Сложността може да се увеличи в три насоки: увеличаване на обектите и цветовете, увеличаване на скоростта на движение, усложняване на въпросите с отрицание. Завидни резултати могат да бъдат постигнати с редовно практикуване.

Настоящата реализация на играта има постоянна сложност.

Резултат 5 от 5 е отлично представяне.

Играта е логическа. Играе се срещу компютъра на разменени ходове. Известна е още като tic-tac-toe. Целта е да се завземе диагонал, ред или стълб преди компютъра. Дъската за игра е от 3х3 полета. Ход е завземане на празно поле. Играта свършва с победа, загуба или равен. Победа, когато бъде завзет диагонал, ред или стълб преди компютъра. Загуба, когато компютърът завземе диагонал, ред или стълб преди вас, а равен, когато полетата свършат преди да е завзет диагонал, ред или стълб.

Играта не е трудна и с времето става рутинна. Двама отлични играчи винаги ще завършват наравно. Компютърът прави грешки и може да бъде победен.

Резултат 50% победи и 50% равни е отлично представяне.

Играта е ребус. Целта е да се възстанови черно - бяло изображение. Известна е още като „Nonograms“, „Hanjie“ или „Griddlers“. Ключът за възстановяване са дадените групи от последователни черни точки наблюдавани по хоризонтали и вертикали. Пример: числата 2,3 за ред(или стълб) означават, че в реда(или стълба) има нула или повече последователни бели точки следвани от точно две последователни черни точки, следвани от една или повече последователни бели точки, следвани от точно три последователни черни точки, следвани от 0 или повече последователни бели точки.

Играта не е трудна и с времето скоростта за решавана се повишава. Настоящата реализация има постоянна сложност - размерът и отношението на брой бели/черни токи са постоянни. Сложността може да се увеличи в две насоки: увеличаване на размерите и броя на цветовете.

Решаване без „запъване“ е отлично представяне. Настройките са за трудна и потенциално продължителна игра. Не е уместно да се задава време за решаване, тъй като изображението се пресъздава всеки път и разликата между трудността на две изображения може да е голяма.